Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора С. И., като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 127 по описа за 2013 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е
образувано по искова молба на „Д.” *****със седалище и адрес на
управление гр. Т., ж.к. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕИК
110550577, представлявано от управителя И. М. В., подадена против Министерство
на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). С исковата
молба се претендира на дружеството да
бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева за претърпени
имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат, направено в
съдебното производство по обжалване на НП №31-0000188 от 03.04.2012г. на и.д.началник
областен отдел „КД-ДАИ” Ловеч, което е било отменено с влязло в сила съдебно
решение, постановено по НАХД №895/2012г. на Ловешки районен съд.
Исковата молба първоначално
е била подадена с правно основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ в Районен съд
Ловеч, който с Определение №607/07.05.2013г. е прекратил производството по
образуваното гр.д.№731/2013г. и е изпратил ИМ по компетентност на АС Ловеч. В
открито съдебно заседание от 09.07.2013г. по настоящото дело съдът по искане на
ищеца е допуснал изменение на правното основание на предявения иск, като същият
следва да се счита предявен по реда на чл.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 и сл.
от АПК.
В ИМ се излага, че на ищеца е наложена имуществена
санкция в размер на 200,00 лв. с НП № 31-0000188/03.04.2012г. на и.д. Началник
на отдел „КД-ДАИ” Ловеч, като наказателното постановление е отменено с решение
от 29.10.2012г. по НАХД № 895/2012г. описа на РС Ловеч, влязло в сила на
20.11.2012г. Ищецът твърди, че в рамките на производството по контрол за
законосъобразност на наказателното постановление е направил разноски в размер
на 100,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, което за него
съставлява имуществена вреда, поради което отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
100,00 лв., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба
до окончателното му изплащане.
В съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си адв.
К. поддържа исковата молба на заявените в нея основания,
като твърди, че е налице незаконосъобразна административна дейност, вследствие
на което са произлезли имуществени вреди, представляващи разходи по обжалване
на отмененото НП. Моли да му бъде присъдено исканото обезщетение и направените
пред АС Ловеч разноски.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно
призован, не се представлява. В депозиран писмен отговор ангажира становище за недопустимост
и неоснователност на ИМ. Доводите за недопустимост са, че МТИТС не попада в
приложното поле на чл.2 от ЗОДОВ, на което основание първоначално е предявен иска,
както и че министерството не е надлежен пасивно легитимиран ответник, а такъв е
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА). Доводите за
неоснователност са, че отмененото НП не представлява административен акт по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не са налице вреди, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавен орган при или по
повод изпълнение на административна дейност.
Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от
ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за
неоснователност на исковата молба, като излага, че НП не е административен акт
и неговото издаване се свързва с осъществяване на правораздавателна дейност от
административнонаказващия орган, която дейност не е включена в обхвата на чл.1
от ЗОДОВ. На следващо място счита, че ИМ не е насочена срещу надлежен
ответник,с оглед обстоятелството, че НП е издадено от ОО”КД-ДАИ” гр.Ловеч,
който е в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
която е самостоятелно юридическо лице.
Постъпил е и писмен отговор от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, в който се излагат подробни доводи за
неоснователност и недоказаност на иска и се моли същият да бъде отхвърлен.
По делото е приложено н.а.х.д. №895 по описа на РС
Ловеч за 2012г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление №31-0000188/03.04.2012г. на
и.д.началник на областен отдел „КД-ДАИ” Ловеч, на ищеца е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за това, че на 14.03.2012г. в гр.Ловеч, ОО”КД-ДАИ”, при
подаване на документи за промяна в обстоятелствата поради промяна на адреса на
фирмата е установено, че не е спазен 30-дневният срок от настъпилата промяна в
обстоятелствата, изтекъл на 23.02.2012г., за подаване на искането. НП е
обжалвано пред Районен съд Ловеч, който с решение
№689 от 29.10.2012г. по НАХД № 895/2012г. по описа на същия съд е отменил като
незаконосъобразно наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е
влязло в сила на 20.11.2012г. По делото на РС Ловеч е приложен договор за
правна защита и съдействие № 0000008788/20.06.2012г., от който е видно, че
ищецът е заплатил в брой сумата 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено
увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се
разглеждат по реда на АПК като специален закон. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК.
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1
от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е със седалище и адрес на управление в гр. Троян, а след направеното
изменение правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата
молба е предявена при спазване правилата за родова и местна подсъдност. ИМ е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните
изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане по
същество. Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията се явява пасивно легитимирана страна, т.к. съгласно
чл.42, ал.2 от Закона за администрацията, министерството е юридическо лице на
бюджетна издръжка, в който смисъл има процесуална правосубектност да бъде
надлежен ответник по делото.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението
на МТИТС за недопустимост на иска поради обстоятелството, че министерството не
е надлежен пасивно легитимиран ответник, а такъв е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”. Както бе посочено, МТИТС е юридическо лице и като
такова притежава пасивна процесуална легитимация да бъде ответник на така
предявения иск на основание чл.1 от ЗОДОВ, а дали посоченият в исковата молба
ответник е материалноправно легитимиран да бъде обвързан с търсената
отговорност е въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост.
Именно в това се състои разликата между процесуалната и материалноправната
легитимация на ответника.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния
случай исковата претенция се основава на това, че е налице отменен
административен акт – посоченото в исковата молба наказателно постановление, от
чиято отмяна като ИАА се претендират имуществени вреди в размер на 100 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. За да е налице такова увреждане, в случая следва да е налице
отмяна на административен акт, от който произтича твърдяната обезвреда.
Предявеният от „Д.” **гр. Т. иск е неоснователен, тъй като наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на чл.21 АПК, което да
ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 АПК. Административните
съдилища разглеждат спорове за обезщетения за вреди в случаите, когато вредите
произтичат от актове, действия или бездействия на административните органи и
длъжностните лица, съставляващи част от производствата по чл.2, ал.1 от АПК.
Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на
административни наказания също е административна, но с различна правна същност.
Тук административно-наказващият орган действа в качеството на особена административно-наказателна
юрисдикция, а не като типичен административен орган в обичайния смисъл на
понятието „административна дейност”. Не характеристиката на органа като част от
държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност,
осъществена от този орган, съответно – характеристиката на отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление определят основателността или
неоснователността на претенцията за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. НП не е
индивидуален административен акт, както твърди ищецът, а акт с
правораздавателен характер. Тъй като актовете, издавани при упражняването на
административнонаказателна дейност, не попадат в приложното поле, очертано в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, вредите, причинени при издаването им, не могат да се претендират
по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Неоснователни са доводите на ищеца, че НП представлява
административен акт по смисъла на АПК. За да е налице административен акт,
отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл.203 от
АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на
двете предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на
РБългария, наказателните постановления, издадени от административните органи по
ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните
съдилища по реда на НПК, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Административните
съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като
касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени
по жалби срещу наказателни постановления. При наличието на разлика в
компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на
наказателното постановление в двете предвидени по закон съдебни инстанции, а
именно: първа инстанция – районният съд по реда на НПК и касационна инстанция –
административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното
постановление съставлява „административен акт”, отменен по съдебен ред по реда
на АПК по смисъла на чл.203 от АПК.
Исковата претенция не следва да бъде уважена и поради
това, че липсват имуществени вреди, причинени на ищеца като следствие от
издаването, респективно отмяната на наказателно постановление. Държавата
отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица
от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията.
Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не
може да се определи като пряка вреда от административна дейност. Платените по
договор за правна защита и съдействие суми за адвокатски хонорар не са вреди от
отменен незаконосъобразен административен акт, а се дължат на договорно
основание по договор за поръчка между доверител и довереник. Разходът
представлява разноски за съдебното производство, които „Д.” ** гр. Т. е
направил по повод на обжалването на наказателното постановление. От приложеното
към настоящото дело НАХД № 895/2012г. по описа на Районен съд Ловеч е видно, че
защитникът на жалбоподателя не е направил искане за присъждане на разноските за
производството. По правило заплащането на разноски за водените съдебни
производства се урежда от съответния процесуален закон. Тъй като процесуалният
закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления,
не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на
наказателното постановление, изводът е, че разноските остават в тежест на
страната, която ги е направила. Те не биха могли да се претендират по друг ред,
тъй като това означава заобикаляне на предвиденото в специалния закон.
Настоящият състав на съда намира, че искът следва да
се отхвърли и на още едно основание. Съгласно чл.205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е насочен срещу Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, което безспорно е юридическо лице. Органът, издал
отмененото НП – Областен отдел „КД-ДАИ” гр. Ловеч, е регионално звено на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. По силата на чл.54, ал.1 от Закона за
администрацията, Изпълнителната агенция е администрация към определен министър за
административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение
на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. Съгласно чл.2,
ал.3 от Закона за автомобилните превози, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с
регионални звена (каквото безспорно е и ОО „КД-ДАИ” Ловеч). Следователно
исковата претенция е следвало да бъде насочена към юридическото лице ИААА, а не
към МТИТС.
Съгласно правилата на ГПК, ищецът сам определя срещу
кого да насочи своя иск, като съдът не е длъжен да му указва срещу кого следва
да бъде предявен искът. Безспорно е, че съгласно чл.154, ал.1 от АПК съдът
конституира страните служебно, но това му правомощие намира своето приложение
при осъществяване на съдебен контрол върху административните актове, но не и в
исковите производства за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от
АПК, при които приложение намират правилата на ГПК. Съгласно чл.6, ал.1 от ГПК
съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане
на прокурора, а съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК исковата молба трябва да
съдържа името на ответника, срещу когото е насочен искът. По силата на чл.228
от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг
ответник (което в случая не е сторено). От цитираните разпоредби следва, че в
исковото производство при конституиране на страните съдът не действа и не може
да действа служебно, като конституира по служебен път ответници, срещу които
ищецът не е насочил своя иск.
В настоящото производство ищецът не е доказал
основателността на иска си срещу МТИТС като ответник. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени
му вреди.
На първо място не се установява наличието на отменен
административен акт – НП не е ИАА по смисъла на чл.21 от АПК, а
правораздавателен акт, и дейността по налагане на административно наказание не
е административна дейност по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. На следващо място не се
доказват вреди от отменен административен акт – възнаграждението на адвокат за
представителство пред съда представлява съдебни разноски, а не вреди, настъпили
в следствие на отмяната на НП. На трето място не се доказва и
причинно-следствената връзка между отмененото НП и адвокатския хонорар –
последният е заплатен на договорно основание, а не по задължителната сила на
правна норма, налагаща участието на адвокат в производството пред районния съд.
След като безспорно не е налице нито един от трите елемента, обуславящи
отговорност на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, то искът на „ДИМ” ЕООД срещу МТИТС се явява неоснователен и недоказан.
В случая се претендира имуществена отговорност от
отменено НП, издадено от служител в регионално звено на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (началник на Областен отдел „КД-ДАИ” Ловеч). Не е
спорно, че ИААА е самостоятелно юридическо лице, притежаващо своя
правосубектност, както и че е специализирана администрация към министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Този факт обаче не е
условие, което да промени страните в спорното облигационно правоотношение между
лицето, претендиращо да е увредено и лицето, което следва да поеме обективната
отговорност за законосъобразността на актовете на органите и длъжностните лица,
причинили вредите и чиято дейност то обезпечава. При условие, че е установено,
че отмененото НП е издадено от Началник Областен отдел „КД-ДАИ” гр. Ловеч, който
е регионално структурно звено на ИААА съгласно Устройствения правилник на
агенцията, то и на основание чл.205 от АПК именно Изпълнителната агенция може
да отговаря за задължението да „плати” за евентуалните вреди, причинени
неправомерно от изпълнението на правомощия на нейните служители, и то ако
ищецът установи съществуването на такива вреди. От тук следва, че след като не
е установено съществуването на гражданско (облигационно) правоотношение между
ищеца и МТИТС, чийто предмет да касае правото, респ. задължението да бъдат поправени
вредите, причинени от поддържаната отмяна на незаконосъобразен акт, то искът,
насочен срещу МТИТС, се явява неоснователен като насочен срещу ответник, за
който липсват данни да е издател на отменени като незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на негови служители при или по повод изпълнение на
административна дейност. От друга страна, срещу материалноправно легитимираното
да бъде ответник юридическо лице ИААА, в което организационно е включен
административният орган, от чийто незаконосъобразен акт се твърди да са
произтекли вреди (арг. чл.205 от АПК), липсва предявен иск за обезщетение.
По изложените съображения настоящият състав намира
предявения иск за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК, предявен от „Д.” *** с ЕИК 110550577 и със
седалище и адрес на управление гр. Т., ж.к. Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
представлявано от управителя И. М. В., против Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, за присъждане на обезщетение в размер на 100 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
възнаграждение за адвокат, направено в съдебното производство по обжалване на
НП №31-0000188 от 03.04.2012г. на и.д.началник областен отдел „КД-ДАИ” Ловеч,
отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по НАХД №895/2012г. на
Ловешки районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: